Самотници
Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята –
да бъде с него, дори и да ме няма.
Не я подмина, заключи я до своята –
самотници са заедно в безкрая.
Часовникът остана без стрелки
и времето изгуби очертания.
На хоризонта на самотните души
в мираж се сливат сродните желания.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
