nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
26.04.2017 г., 12:47 ч.

Самотници 

  Поезия » Друга
374 1 6

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.  
Затуй поднесох му в краката моята – 
да бъде с него, дори и да ме няма. 
Не я подмина, заключи я до своята – 
самотници са заедно в безкрая.
Часовникът остана без стрелки
и времето изгуби очертания.
На хоризонта на самотните души
в мираж се сливат сродните желания.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

11/06/2014

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??