nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
26 abr 2017, 12:47

Самотници 

  Poesía » Otra
307 1 6

Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.  
Затуй поднесох му в краката моята – 
да бъде с него, дори и да ме няма. 
Не я подмина, заключи я до своята – 
самотници са заедно в безкрая.
Часовникът остана без стрелки
и времето изгуби очертания.
На хоризонта на самотните души
в мираж се сливат сродните желания.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

11/06/2014

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??