18 сент. 2006 г., 14:14

самотници 

  Поэзия
1064 0 3
Самотници двама с наранени души,
без път и посока се лутаме ний,
без лъч светлина в тъмните дни,
без капчица радост, живота върви.
Сърцата ни пълни са с мъка и гняв
за рожба едничка, убита без жал.
За нашата радост, за нишите мечти,
за предстоящата старост, за самотните дни.
И когато в тиха, звездна вечер,
седнали един до друг в нощта,
спомени ще идват от далече
за отминали, щастливи времена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Узунова Все права защищены

Предложения
: ??:??