ddarkness (Танцуващо Небе)
41

19 мар. 2008 г., 18:52

Самотник

Поэзия » Философская

1.1K 0 3

Ами ти, самотнико вечен,

на свойта си кауза обречен,

все още ли със бодрия ход

дириш пътека, там някъде брод?

Или вече не нозете, а душата

се спотайва тайничко из мрака,

вречена за вечност на Луната?

Все още ли търсят очите ти

на мустанга волния бяг

или търси умът ти пристан,

дори просто някъде бряг?

Дали виждаш, скитнико, път сред мъглата...

а искриците по повърхността на водата,

надгробните плочи ранили пръстта,

как спасението свое чака Лудостта?

Или само гаснещи усмивки върху маски,

не дори върху лица

и онзи страх, на който сме подвластни,

теглещ всеки във калта?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬