Самотник
Ами ти, самотнико вечен,
на свойта си кауза обречен,
все още ли със бодрия ход
дириш пътека, там някъде брод?
Или вече не нозете, а душата
се спотайва тайничко из мрака,
вречена за вечност на Луната?
Все още ли търсят очите ти
на мустанга волния бяг
или търси умът ти пристан,
дори просто някъде бряг?
Дали виждаш, скитнико, път сред мъглата...
а искриците по повърхността на водата,
надгробните плочи ранили пръстта,
как спасението свое чака Лудостта?
Или само гаснещи усмивки върху маски,
не дори върху лица
и онзи страх, на който сме подвластни,
теглещ всеки във калта?...
© Танцуващо Небе All rights reserved.
