21 дек. 2007 г., 23:51

Самоуби се вятърът 

  Поэзия
637 0 6
Самоуби се вятърът!
                                     О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови.

Самоуби се вятърът!
                                     Нещастие Велико,
пореден път в ръце ти невинният стои.
Най-кобните поличби в душата си извика,
гневът си призова след него да върви.

Самоуби се вятърът!
                                     О, тъжни небосклони,
честта си изплачете във този черен ден,
във който всяка почва прекърши крехки клони
и своя плод предаде на демона във плен.

Самоуби се вятърът!
                                     О, облаци, запейте
за своя брат-страдалец, от вихъра ранен.
Спомнете си за него и спомена полейте
с отвара от забрава... така възнаграден,

ще спи спокоен вятърът!
                                            Защото тежко бе
да бъде в тази роля на вечен караул,
която всеки порив и всеки блян отне.
О, вятърът си тръгва, прощален звън не чул...

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??