Самоуби се вятърът
Самоуби се вятърът!
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови.
Самоуби се вятърът!
Нещастие Велико,
пореден път в ръце ти невинният стои.
Най-кобните поличби в душата си извика,
гневът си призова след него да върви.
Самоуби се вятърът!
О, тъжни небосклони,
честта си изплачете във този черен ден,
във който всяка почва прекърши крехки клони
и своя плод предаде на демона във плен.
Самоуби се вятърът!
О, облаци, запейте
за своя брат-страдалец, от вихъра ранен.
Спомнете си за него и спомена полейте
с отвара от забрава... така възнаграден,
ще спи спокоен вятърът!
Защото тежко бе
да бъде в тази роля на вечен караул,
която всеки порив и всеки блян отне.
О, вятърът си тръгва, прощален звън не чул...
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови.
Самоуби се вятърът!
Нещастие Велико,
пореден път в ръце ти невинният стои.
Най-кобните поличби в душата си извика,
гневът си призова след него да върви.
Самоуби се вятърът!
О, тъжни небосклони,
честта си изплачете във този черен ден,
във който всяка почва прекърши крехки клони
и своя плод предаде на демона във плен.
Самоуби се вятърът!
О, облаци, запейте
за своя брат-страдалец, от вихъра ранен.
Спомнете си за него и спомена полейте
с отвара от забрава... така възнаграден,
ще спи спокоен вятърът!
Защото тежко бе
да бъде в тази роля на вечен караул,
която всеки порив и всеки блян отне.
О, вятърът си тръгва, прощален звън не чул...
© Петя Косева All rights reserved.
