26 дек. 2009 г., 12:18

Самоунищожение

1.1K 0 2

Пълни се мутрата с гняв,

кръвта във вените се блъска,

ти стискаш юмрука си корав,

сърцето в юмрука ти се пръска!

 

Цветът от очите ти изтича,

синьото попива в земята,

някой в теб май извлича

силата крехка на душата.

 

И ти - съсухрена черупка -

изсмукал сам живота свой,

копаеш своята си дупка,

а сълзите ти са тежкият порой.

 

Цветята никнат и цъфтят,

готови са да ги прегърнеш,

ковчега твой ще украсят

и ти като цвете ще се върнеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за конструктивната критика Белла! Ще си взема бележка. Критиката е много важна за мен, защото ми показва грешки които аз не виждам.
  • Честито рождество и на теб Весе! Благодаря, че отново си тук при моите стихове!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....