real_def
67 279
26 дек. 2009 г., 12:18

Самоунищожение 

  Поэзия
750 0 2

Пълни се мутрата с гняв,

кръвта във вените се блъска,

ти стискаш юмрука си корав,

сърцето в юмрука ти се пръска!

 

Цветът от очите ти изтича,

синьото попива в земята,

някой в теб май извлича

силата крехка на душата.

 

И ти - съсухрена черупка -

изсмукал сам живота свой,

копаеш своята си дупка,

а сълзите ти са тежкият порой.

 

Цветята никнат и цъфтят,

готови са да ги прегърнеш,

ковчега твой ще украсят

и ти като цвете ще се върнеш...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за конструктивната критика Белла! Ще си взема бележка. Критиката е много важна за мен, защото ми показва грешки които аз не виждам.
  • Честито рождество и на теб Весе! Благодаря, че отново си тук при моите стихове!
Предложения
: ??:??