Пълни се мутрата с гняв,
кръвта във вените се блъска,
ти стискаш юмрука си корав,
сърцето в юмрука ти се пръска!
Цветът от очите ти изтича,
синьото попива в земята,
някой в теб май извлича
силата крехка на душата.
И ти - съсухрена черупка -
изсмукал сам живота свой,
копаеш своята си дупка,
а сълзите ти са тежкият порой.
Цветята никнат и цъфтят,
готови са да ги прегърнеш,
ковчега твой ще украсят
и ти като цвете ще се върнеш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
