Върколак
На ръба на бездната, между светлина и мрак,
озъбен като вълк стоя.
А нейде гарван кобно грака,
и страх изпълва моята душа.
Зловещи сенки глухо шепнат,
пристъпват, водени от древно зло.
А стъпките им, все по-близо екнат,
вонят на страдание и тегло...
Козината на врата ми, настръхнала,
за битка на живот и смърт,
а крайниците ми, изтръпнали,
са готови да кървят.
Зад гърба ми, слънцето изгрява,
и подпалва черния сумрак.
Сенки с писъци побягват,
светлината гони вечния си враг.
Тази битка все сънувам,
кошмарно, нощ след нощ.
В паралелни светове битувам,
днес добър, а утре лош...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
