14 мар. 2007 г., 23:15

Саркастично за кризата на поета

Поэзия

1.4K 0 3

Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално,
различно, истинско,кристално...
Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници.
Че всеки напън за величие
е жалък опит за привличане.
Че думите са само думи,
а не магия помежду ни.
...............
Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Но то е само мой проблем,
че в пълния с проблеми ден,
не получавам вдъхновение
от скучното си ежедневие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlanal (Светлана Лажова)

Нямала вдъхновение!?Какво ли да очакваме като ти дойде...музата!?

2007-03-16T06:27:12+02:00
Morgana (Ди)

"Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници."

Много точно изразено! Чудесен стих! Поздрави!

2007-03-15T09:39:21+02:00
Романтик (Христо Костов)

Всеки има своите силни и слаби моменти. Не само в писането, но и в живота. А вдъхновение от живота може да се получи.

"Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение."

Много хубав стих се е получил!!! Поздрави, Катя!!!

2007-03-15T01:39:28+02:00