Саркастично за кризата на поета
Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално,
различно, истинско,кристално...
Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници.
Че всеки напън за величие
е жалък опит за привличане.
Че думите са само думи,
а не магия помежду ни.
...............
Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Но то е само мой проблем,
че в пълния с проблеми ден,
не получавам вдъхновение
от скучното си ежедневие.
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямала вдъхновение!?Какво ли да очакваме като ти дойде...музата!?
-
"Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници."
Много точно изразено! Чудесен стих! Поздрави! -
Всеки има своите силни и слаби моменти. Не само в писането, но и в живота. А вдъхновение от живота може да се получи.
"Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение."
Много хубав стих се е получил!!! Поздрави, Катя!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
