Саркастично за кризата на поета
Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално,
различно, истинско,кристално...
Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници.
Че всеки напън за величие
е жалък опит за привличане.
Че думите са само думи,
а не магия помежду ни.
...............
Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Но то е само мой проблем,
че в пълния с проблеми ден,
не получавам вдъхновение
от скучното си ежедневие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
