катеринарина (Катя)
331 972
14.03.2007 г., 23:15 ч.

Саркастично за кризата на поета 

  Поезия
1206 0 3

Това е моето стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Че все едни и същи думи
разтягат се като локуми.
Че няма нищо уникално,
различно, истинско,кристално...
Че римата не е божествена,
а куха и със зор наместена.
Че птиците и любовта
са само поза и лъжа!
Че тези фрази-плетеници
не са милувки, а плесници.
Че всеки напън за величие
е жалък опит за привличане.
Че думите са само думи,
а не магия помежду ни.
...............
Това е някакво спасение -
поне получих вдъхновение
за яростно стихотворение
за липсата на вдъхновение.
Но то е само мой проблем,
че в пълния с проблеми ден,
не получавам вдъхновение
от скучното си ежедневие.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямала вдъхновение!?Какво ли да очакваме като ти дойде...музата!?
  • "Че римата не е божествена,
    а куха и със зор наместена.
    Че птиците и любовта
    са само поза и лъжа!
    Че тези фрази-плетеници
    не са милувки, а плесници."

    Много точно изразено! Чудесен стих! Поздрави!
  • Всеки има своите силни и слаби моменти. Не само в писането, но и в живота. А вдъхновение от живота може да се получи.

    "Това е някакво спасение -
    поне получих вдъхновение
    за яростно стихотворение
    за липсата на вдъхновение."

    Много хубав стих се е получил!!! Поздрави, Катя!!!
Предложения
: ??:??