21 мая 2009 г., 08:22

Сблъсък

1K 0 14

                

 

Ще се сблъскаме. Няма да бъде война.

Сътресение няма да бъде.

Ще е допир на синя вълна със брега.

Ще е буря. И облак. И тътен.

 

Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон.

С топлината на живият огън,

ще изтръгнем от мрака въздишка и стон...

Хладен дъжд, от небето отронен.

 

Ще се сблъскаме. Всъщност, ти знаеш това.

Ще се влея във твоите вени,

ти ще виждаш през мойте очи. Любовта...

Любовта... чака нашето време.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...