27 апр. 2020 г., 07:50

Сблъсък

1.2K 0 0

(1)

Искам да излезе от мен,
искам да се откъсне,
да излети, да изгори,
да ме освободи...

 

(2)

Онзи дух мрачен и жесток,
онзи дух на огъня, студен,
обричащ бъдното пророк,
превърнал в нощ всеки ден,
не мога да дишам, кашлям кръв,
черни локви на прашен под,
разкъсващ кожата ми лъв,
а аз съм жив, проклинам те живот!

 

(3)

А бях млад, бях слаб, крехък,
звяра играеше си тихо в мен,
но подаваше глава, понякога усетил,
мириса на страх, на гняв, човек сломен...
И пръхтеше и ръмжеше, хилеше се злобно,
кръвта ми оцветяваше в черно, полудял,
хвърляше се диво, плюеше в сърцето ми отрова,
превръщаше ме в демон, душата завладял.

 

(4)

И пораснах аз, порасна и той с мене,
не бе тъй наивен, обземаше ме вече тайно,
излизаше от мрака, тяло свое да си вземе,
стана алчен, стана хитър, прелъстяваше омайно.
Не нападаше той сляпо, дебнеше усмихнат,
чакаше своят миг, своят час, търпелив, любезен,
даваше съвети, шептеше, смеейки се тихо,
и отваряше вратата, чернотата да излезе...

 

(5)

Но и аз не бях наивен, усещах му дъха,
ужасна смрад на леш и мъртва плът,
макар и подсладена с люлякова топлина,
усещах силата му, че губя своят път....
И спирах го аз, затварях тъмната врата,
поемах на далече, далеч от болка, злоба,
далеч от грозна алчност, безгранична тъга,
оковавах своят порок, свойтa тъмна доба.

 

(6)

Всеки ден е сблъсък,
всеки ден душата ми гори,
тлее, боли, конвулсивно се разкъсва,
дали ще издържи?

 

Николай Цветинов (Meddle), 2008

Между Демони и Божества (II)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...