14 янв. 2025 г., 11:43

Сблъсък

437 3 10

Приятели, карайте внимателно.

Животът е винаги на път. 

Ако не бързаш за отвъд;

ако не си тръгнал окончателно. 

 

Знам, че бързате за някъде. 

Но срещата е кратък миг.

Времето не стига и за вик.

Любовта е търпеливо чакане.

 

Премигват знаците на пътя.

Летят предупреждения пред нас. 

Кой мисли в прокобен час,

че е поел на път отвъден?

 

Нечаканата среща с ада

ни дебне зад дърво,завой...

И всеки зов приемаме за свой

допир с последната наслада. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за подкрепата и поздравите, Деа!
  • Така е... Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за хубавите думи, Кремена!
    Благодаря за оценката и поздравите, Катя!
  • Мъдър стих! Поздравления!
  • Браво, Стойчо!
    Не си заслужава за 2 секунди преднина, цял живот някой да е в чернина!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....