14.01.2025 г., 11:43

Сблъсък

431 3 10

Приятели, карайте внимателно.

Животът е винаги на път. 

Ако не бързаш за отвъд;

ако не си тръгнал окончателно. 

 

Знам, че бързате за някъде. 

Но срещата е кратък миг.

Времето не стига и за вик.

Любовта е търпеливо чакане.

 

Премигват знаците на пътя.

Летят предупреждения пред нас. 

Кой мисли в прокобен час,

че е поел на път отвъден?

 

Нечаканата среща с ада

ни дебне зад дърво,завой...

И всеки зов приемаме за свой

допир с последната наслада. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата и поздравите, Деа!
  • Така е... Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за хубавите думи, Кремена!
    Благодаря за оценката и поздравите, Катя!
  • Мъдър стих! Поздравления!
  • Браво, Стойчо!
    Не си заслужава за 2 секунди преднина, цял живот някой да е в чернина!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...