energi4nata (Ребека Иванова)
2 273

11 мая 2010 г., 19:28

Сбогом...

Поэзия

579 0 1

Когато можеше и се усмихваше,

когато посрещаше ни ведро,

с усмивка на уста,

ти тогава внасяше слънце

в своята къща...

Когато казваше ни искрено -

бъди смел и горд, че си жив

и можеше да ни погалиш,

тогава ние с чувство добро

просто ти се радвахме...

Но дойде денят, в които

просто замина си...

Просто ни остави със спомените

и да си тъжим,

защото всичко друго с теб

вече ни е невъзможно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬