energi4nata (Ребека Иванова) energi4nata (Ребека Иванова)
2 273
May 11, 2010, 7:28 PM

Сбогом...

  Poetry
578 0 1

Когато можеше и се усмихваше,

когато посрещаше ни ведро,

с усмивка на уста,

ти тогава внасяше слънце

в своята къща...

 

Когато казваше ни искрено -

бъди смел и горд, че си жив

и можеше да ни погалиш,

тогава ние с чувство добро

просто ти се радвахме...

 

Но дойде денят, в които

просто замина си...

Просто ни остави със спомените

и да си тъжим,

защото всичко друго  с теб

вече ни е невъзможно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0