energi4nata (Ребека Иванова) energi4nata (Ребека Иванова)
2 273
May 11, 2010, 7:28 PM

Сбогом...

  Poetry
575 0 1

Когато можеше и се усмихваше,

когато посрещаше ни ведро,

с усмивка на уста,

ти тогава внасяше слънце

в своята къща...

 

Когато казваше ни искрено -

бъди смел и горд, че си жив

и можеше да ни погалиш,

тогава ние с чувство добро

просто ти се радвахме...

 

Но дойде денят, в които

просто замина си...

Просто ни остави със спомените

и да си тъжим,

защото всичко друго  с теб

вече ни е невъзможно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0