Сбогом...
574
0
1
Когато можеше и се усмихваше,
когато посрещаше ни ведро,
с усмивка на уста,
ти тогава внасяше слънце
в своята къща...
Когато казваше ни искрено -
бъди смел и горд, че си жив
и можеше да ни погалиш,
тогава ние с чувство добро
просто ти се радвахме...
Но дойде денят, в които
просто замина си...
Просто ни остави със спомените
и да си тъжим,
защото всичко друго с теб
вече ни е невъзможно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ребека Иванова Всички права запазени
