12 янв. 2013 г., 10:41

Сбогом

770 1 9

---


Ти вече тръгваш? Не, не говори —
словата ще загубят свойта сила.
Не гледай във очите ми, дори
ръждиви капки дъжд да са попили.

Ръцете ми — безполетни крила,
последната прегръдка ще запомнят.
В сърцето ти за малко съм била
препълнена с ненужна обич стомна.

По пътя ти — пречупени на две,
ще светят от крилете ми перата,
а всяка нощ зад тъмното перде
за теб ще питам, търсейки Луната

че този миг да помня само мога —
целуна ме, а после каза "Сбогом"...

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...