Сбогом
---
Ти вече тръгваш? Не, не говори —
словата ще загубят свойта сила.
Не гледай във очите ми, дори
ръждиви капки дъжд да са попили.
Ръцете ми — безполетни крила,
последната прегръдка ще запомнят.
В сърцето ти за малко съм била
препълнена с ненужна обич стомна.
По пътя ти — пречупени на две,
ще светят от крилете ми перата,
а всяка нощ зад тъмното перде
за теб ще питам, търсейки Луната —
че този миг да помня само мога —
целуна ме, а после каза "Сбогом"...
---
© Станислава All rights reserved.
