Сбогом...
Едно красиво момиче, две сияещи очи
със силата да разпукат пролетта...
Едно прекрасно момиче, а ухаеш на сълзи,
отивайки си тъжно, като есента.
Вземи цялото ми естество - то е само твое.
Нека естествено да ти напомня какъв човек някога съм бил...
... и всички рими,с които за тебе съм говорил -
пази ги, любима,благодарение на тебе съм ги сътворил.
Не плачи сега, бъди винаги щастлива,
обърни ми гръб и отлети със залеза.
Заслужаваш всичко на света, дори мисля, че не стига,
за това измолих Моя Човек горе за още малко чудеса.
Сбогом, скъпа моя, знай, че винаги ще те обичам.
Дано ме запомниш - сега съм просто мастило в хартия.
И ако някога ти стане мъчно за мен, знай, че досущ на тебе приличам,
затънал в мисли за теб и изцапан с мастило.
ПС Римите бързат преди фактите... благодаря на Бога за това.
© Михаил Попов Все права защищены