12 окт. 2021 г., 16:35

Сбогом

684 0 0

Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло! 

Млад поет съм – сълза върху длани желани
на жена, разлюляла с усмивка съня.
Любовта ѝ – луна, сетен стон океанен –
ме дарява с готови за по̀лет крила.

Като остра игла, се забиваш дълбоко
и те помня – дори да избягам далеч.
Ти си мислиш, че моята дума е стока?
Не поставяй загадки пред мъжката реч.

Ти сърцето ми свито в багажа си взе го
и си тръгваш с поредния есенен гръм.
Не оставяй парфюм. Ще забравя за него.
Изнеси си живота... Таксито е вън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...