"Сбогом"
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих...
Даже искам да пипна медуза.
Аз цялата на Слънцето се покорих-
златисти са нозете ми-и бузите.
Тази сутрин само аз тъгувам.
Пясъкът заровил е очи-
мойто сбогом да не чува.
Равнодушният чадър мълчи.
Само една вълна сърдита-
цапна ми студен шамар-
после плясна дяволито-
сякаш ми е стар другар.
© Веси Филипова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
За местата ни любими, тук от нашето море, с приключения и рими да напишем редове »
8 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Глас от мен!!!Браво!
-
Отлично!
"Само една вълна сърдита-
цапна ми студен шамар-"
Всего лишь одна волна злости
охладила лицо пощечиной -
Веси, прекрасно е! Желая ти успех!
-
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пясъкът заровил е очи -
мойто сбогом да не чува.
Равнодушният чадър мълчи."!!!!!
" Пясъкът заровил е очи" ми подейства като магнит! Браво за тази оригинална метафора!👍