"Сбогом"
Тази сутрин морето е чисто.
В свойта длан крехки миди брои.
И днес му праща Слънцето от Изток
рожби огнени-да напои.
Тази сутрин брегът е тъй тих...
Даже искам да пипна медуза.
Аз цялата на Слънцето се покорих-
златисти са нозете ми-и бузите.
Тази сутрин само аз тъгувам.
Пясъкът заровил е очи-
мойто сбогом да не чува.
Равнодушният чадър мълчи.
Само една вълна сърдита-
цапна ми студен шамар-
после плясна дяволито-
сякаш ми е стар другар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Филипова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
