22 нояб. 2009 г., 02:04

Сбогом

1.8K 0 17

И двамата знаем,

пътищата се разделят.

Дори и след като те няма,

ще живееш в спомените ми.

 

Изгубихме цялото щастие,

което имахме...  

сега има само тъга,                                                                                                  

която няма да изчезне.

 

Сълзи ли са това, или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

 

Сезоните идват и си отиват,

но сезонът на болката

не се променя...

Цветовете на тъгата са

дълбоки, те няма да изчезнат

с векове...

 

И какво друго ще трябва

да понесем...

И двамата знаем, че пътищата

ни се разделят,

ти ще живееш в спомените ми.

 

2009г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...