Nov 22, 2009, 2:04 AM

Сбогом

  Poetry » Love
1.8K 0 17

И двамата знаем,

пътищата се разделят.

Дори и след като те няма,

ще живееш в спомените ми.

 

Изгубихме цялото щастие,

което имахме...  

сега има само тъга,                                                                                                  

която няма да изчезне.

 

Сълзи ли са това, или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

 

Сезоните идват и си отиват,

но сезонът на болката

не се променя...

Цветовете на тъгата са

дълбоки, те няма да изчезнат

с векове...

 

И какво друго ще трябва

да понесем...

И двамата знаем, че пътищата

ни се разделят,

ти ще живееш в спомените ми.

 

2009г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...