Nov 22, 2009, 2:04 AM

Сбогом

  Poetry » Love
1.8K 0 17

И двамата знаем,

пътищата се разделят.

Дори и след като те няма,

ще живееш в спомените ми.

 

Изгубихме цялото щастие,

което имахме...  

сега има само тъга,                                                                                                  

която няма да изчезне.

 

Сълзи ли са това, или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

 

Сезоните идват и си отиват,

но сезонът на болката

не се променя...

Цветовете на тъгата са

дълбоки, те няма да изчезнат

с векове...

 

И какво друго ще трябва

да понесем...

И двамата знаем, че пътищата

ни се разделят,

ти ще живееш в спомените ми.

 

2009г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...