И двамата знаем,
пътищата се разделят.
Дори и след като те няма,
ще живееш в спомените ми.
Изгубихме цялото щастие,
което имахме...
сега има само тъга,
която няма да изчезне.
Сълзи ли са това, или живи въглени?
Сякаш от очите ми се излива пламък...
Сезоните идват и си отиват,
но сезонът на болката
не се променя...
Цветовете на тъгата са
дълбоки, те няма да изчезнат
с векове...
И какво друго ще трябва
да понесем...
И двамата знаем, че пътищата
ни се разделят,
ти ще живееш в спомените ми.
2009г.
© Сириус Надежда All rights reserved.