22.11.2009 г., 2:04

Сбогом

1.8K 0 17

И двамата знаем,

пътищата се разделят.

Дори и след като те няма,

ще живееш в спомените ми.

 

Изгубихме цялото щастие,

което имахме...  

сега има само тъга,                                                                                                  

която няма да изчезне.

 

Сълзи ли са това, или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

 

Сезоните идват и си отиват,

но сезонът на болката

не се променя...

Цветовете на тъгата са

дълбоки, те няма да изчезнат

с векове...

 

И какво друго ще трябва

да понесем...

И двамата знаем, че пътищата

ни се разделят,

ти ще живееш в спомените ми.

 

2009г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...