Karaman (Сириус Надежда) Karaman (Сириус Надежда)
135
22.11.2009 г., 2:04

Сбогом

1.8K 0 17

И двамата знаем,

пътищата се разделят.

Дори и след като те няма,

ще живееш в спомените ми.

 

Изгубихме цялото щастие,

което имахме...  

сега има само тъга,                                                                                                  

която няма да изчезне.

 

Сълзи ли са това, или живи въглени?

Сякаш от очите ми се излива пламък...

 

Сезоните идват и си отиват,

но сезонът на болката

не се променя...

Цветовете на тъгата са

дълбоки, те няма да изчезнат

с векове...

 

И какво друго ще трябва

да понесем...

И двамата знаем, че пътищата

ни се разделят,

ти ще живееш в спомените ми.

 

2009г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0