10 сент. 2012 г., 11:54

Сбогом, лято

850 0 0

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя.

Със листа земята е постлана.

 

Клоните оголени сивеят,

птиците не пеят веч - от мъка.

Само вятърът неспирно вее,

вее, за да не умре от скука.

 

Аз обичам лятото красиво.

С птиците да пея аз обичам.

Със вълните по брега да тичам вечно.

Да съм млада и щастлива безконечно.

 

Лятото горещо отлетя,

само споменът за него в мен остана.

Небето мрачно тъжно прокънтя,

а земята сменя своята премяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...