Лятото ми шепне. Не плачи,
дори да знаеш, че ще си отида.
Следвай пясъчните ми следи,
и там ме чакай. Догодина.
Спомените все ще ти блестят,
а слънцето завинаги ще бди.
В очите ти ще искат да преспят
всички наши падащи звезди.
О, мое лято остани…
без глас едва успявам да извикам.
О, мое лято, моля те бъди
моята мечтана, звездна спирка.
Лято, пращай ми звезди,
една след друга нека ги попивам.
Лято, знам, че ти ми подари,
“онази есен” дето я прикривам.
© Тити Все права защищены