Лятото ми шепне. Не плачи,
дори да знаеш, че ще си отида.
Следвай пясъчните ми следи,
и там ме чакай. Догодина.
Спомените все ще ти блестят,
а слънцето завинаги ще бди.
В очите ти ще искат да преспят
всички наши падащи звезди.
О, мое лято остани…
без глас едва успявам да извикам.
О, мое лято, моля те бъди
моята мечтана, звездна спирка.
Лято, пращай ми звезди,
една след друга нека ги попивам.
Лято, знам, че ти ми подари,
“онази есен” дето я прикривам.
© Тити All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
