6 сент. 2007 г., 14:26

"Сбогом на теб и всички спомени"

2.8K 0 4

Мечтите си със теб забравям!
Бърша многото сълзи!
От днес усмивка аз на всеки подарявам,
макар да е насила, тя ще ме спаси.

Обещавам си, че няма аз да се предам,
защото силна съм и имам воля!
От днес запалвам онзи плам
и за обич никога не ще те моля!

Сбогувам се с оназ любов,
макар тя още да гори във мен...
Време е да погледна на живота от ъгъл нов
и да съм щастлива в този ден.

Сълзите си ще спра да роня,
макар те толкоз силно да напират...
От днес аз щастието ще си гоня
и всички спомени за тебе ще умират!

Силна съм и ще бъда все така!
Няма вече да боли!
И ако се срещнем ний сега,
няма да погледна в теб дори!

От днес слагам край на сълзите отронени!
Забравям за теб и лъжите без край!
Сбогувам се със всички спомени
и напук на теб, ще се смея до край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • борбен дух!браво!/6/
  • Браво...хубаво е че не се предаваш и се бориш за да бъдеш щастлива!!!Поздравявам те за силата и за хубавия стих!
  • Браво!Бъди силна!Продължавай напред!
  • Пожелавам ти да бъдеш много, много силна!!!И да продължиш напред!Поздрав!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...