1 февр. 2018 г., 09:58

Сбогом, Тъга

969 6 2

Твърде дълго те държах, Тъга,

моля те, прости ми.

Силно стисках твоята ръка,

а крещях - Пусни ме!

Съжалявам!..

Чуваш ли, Тъга?

Ти не беше мое бреме.

Толкова пъти тръгна си сама,

аз те дърпах пак при мене.

Но ето, вече съм готова.

Освобождавам те, Тъга!

Тук беше дълго време,

пускам те..

върви си у дома,

в празнината ще посея ново семе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лорийн Мусакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много!
  • Прекрасно е, Лори! Може да те наричам така, нали?Браво!Харесва ми,че си се престрашила и си показала това,което си написала от порива на своята душа.Трябва да продължиш да пишеш,да четеш,да се развиваш, защото си схванала същността на това да си творец в началото на пътя .

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...