Feb 1, 2018, 9:58 AM

Сбогом, Тъга 

  Poetry » Phylosophy, Other
754 6 2

Твърде дълго те държах, Тъга,

моля те, прости ми.

Силно стисках твоята ръка,

а крещях - Пусни ме!

Съжалявам!..

Чуваш ли, Тъга?

Ти не беше мое бреме.

Толкова пъти тръгна си сама,

аз те дърпах пак при мене.

Но ето, вече съм готова.

Освобождавам те, Тъга!

Тук беше дълго време,

пускам те..

върви си у дома,

в празнината ще посея ново семе.

© Лорийн Мусакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря много!
  • Прекрасно е, Лори! Може да те наричам така, нали?Браво!Харесва ми,че си се престрашила и си показала това,което си написала от порива на своята душа.Трябва да продължиш да пишеш,да четеш,да се развиваш, защото си схванала същността на това да си творец в началото на пътя .
Random works
: ??:??