1.02.2018 г., 9:58 ч.

Сбогом, Тъга 

  Поезия » Философска, Друга
702 6 2

Твърде дълго те държах, Тъга,

моля те, прости ми.

Силно стисках твоята ръка,

а крещях - Пусни ме!

Съжалявам!..

Чуваш ли, Тъга?

Ти не беше мое бреме.

Толкова пъти тръгна си сама,

аз те дърпах пак при мене.

Но ето, вече съм готова.

Освобождавам те, Тъга!

Тук беше дълго време,

пускам те..

върви си у дома,

в празнината ще посея ново семе.

© Лорийн Мусакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много!
  • Прекрасно е, Лори! Може да те наричам така, нали?Браво!Харесва ми,че си се престрашила и си показала това,което си написала от порива на своята душа.Трябва да продължиш да пишеш,да четеш,да се развиваш, защото си схванала същността на това да си творец в началото на пътя .
Предложения
: ??:??