Ryin (Лорийн Мусакова)
7 8

1.02.2018 г., 9:58

Сбогом, Тъга

Поезия » Философска, Друга

971 6 2

Твърде дълго те държах, Тъга,

моля те, прости ми.

Силно стисках твоята ръка,

а крещях - Пусни ме!

Съжалявам!..

Чуваш ли, Тъга?

Ти не беше мое бреме.

Толкова пъти тръгна си сама,

аз те дърпах пак при мене.

Но ето, вече съм готова.

Освобождавам те, Тъга!

Тук беше дълго време,

пускам те..

върви си у дома,

в празнината ще посея ново семе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ryin (Лорийн Мусакова)

Благодаря много!

2018-03-04T12:29:48+02:00
LiaNik (И.К.)

Прекрасно е, Лори! Може да те наричам така, нали?Браво!Харесва ми,че си се престрашила и си показала това,което си написала от порива на своята душа.Трябва да продължиш да пишеш,да четеш,да се развиваш, защото си схванала същността на това да си творец в началото на пътя .

2018-02-18T17:43:12+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0