Твърде дълго те държах, Тъга,
моля те, прости ми.
Силно стисках твоята ръка,
а крещях - Пусни ме!
Съжалявам!..
Чуваш ли, Тъга?
Ти не беше мое бреме.
Толкова пъти тръгна си сама,
аз те дърпах пак при мене.
Но ето, вече съм готова.
Освобождавам те, Тъга!
Тук беше дълго време,
пускам те..
върви си у дома,
в празнината ще посея ново семе.
© Лорийн Мусакова Всички права запазени