Сбогом... засега...
Отново смачкана, кървяща,
отречена, неразбрана,
сграбчена от черни пръсти,
излъгана от хората и мрака на нощта...
Отново прокълната,
нежелана и обругана,
душата ми се въргаля,
в нечисти ръце - сама... нещастна...
И пак ще кажа:
- Отново, отново, отново...
Стига! Искам да мога -
да мразя, проклинам и обругавам...
Хората не ме приемат мене - цяла,
каквато съм сега... някаква -
обичаща, любеща, добра...
Явно не ми отива да съм себе си...
Сбогом.... засега
П.С. Ако се променя, ще се върна... но как...
Не мога да спра да обичам...
Вие сте моето семейство,
вие от сайта не сте просто хора,
а Божества... за мен!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
