13 окт. 2004 г., 12:33

Сбогуване

Поэзия

1.6K 0 7

Посветено

В безпътицата
на един
изгубен ден
те стрещнах.
Фортуна спеше,
нямаше звезди
бе пусто в мен,
несресано.
Усетих огън,
блясък на искри
над пътя ми
залутан
сред посоките.
И в дом бездомен
топлината скри
тъгата ми
на миналото
в най-дъбокото.
Ръцете ти
живот ми подариха,
любов и болка,
миг преди забравата.
Не се обръщай
тръгвай много тихо...
Не питай колко
време ми остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesi-lina (Веска Алексиева)

Разкошен стих..Винаги е така..срещаме най-добрите хора..точно когато сме в безпътица!

2005-08-09T10:10:44+03:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

С поздравите на администрацията - сменено е

2004-10-19T21:59:13+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Да, Марги, зная го. Това недоглеждане съм го коригирал, но тук не искам да занимавам администраторите. Просто "загубен" трябва да се замени с "изгубен" - в смисъл пропилян
Благодаря на всички за добрите думи!

2004-10-19T21:08:20+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

няма загубени дни ,но ти го знаеш нали....

2004-10-19T20:22:57+03:00
laer (Найден Йотов)

добро е
важнотое, че е искрено!

2004-10-18T22:04:45+03:00