Сбогуване
Посветено
В безпътицата
на един
изгубен ден
те стрещнах.
Фортуна спеше,
нямаше звезди
бе пусто в мен,
несресано.
Усетих огън,
блясък на искри
над пътя ми
залутан
сред посоките.
И в дом бездомен
топлината скри
тъгата ми
на миналото
в най-дъбокото.
Ръцете ти
живот ми подариха,
любов и болка,
миг преди забравата.
Не се обръщай
тръгвай много тихо...
Не питай колко
време ми остава.
В безпътицата
на един
изгубен ден
те стрещнах.
Фортуна спеше,
нямаше звезди
бе пусто в мен,
несресано.
Усетих огън,
блясък на искри
над пътя ми
залутан
сред посоките.
И в дом бездомен
топлината скри
тъгата ми
на миналото
в най-дъбокото.
Ръцете ти
живот ми подариха,
любов и болка,
миг преди забравата.
Не се обръщай
тръгвай много тихо...
Не питай колко
време ми остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
