Сбогуване
Сбогуване
Когато тука пътят ми завърши,
когато леко се отправя към простора,
бих искал горе някъде да седна,
последната цигара да запаля.
Ще си взема огън от звездите,
с луната кротко ще си поговоря,
ще я питам колко са душите,
поговорили преди мен с нея.
Ще я питам имаше ли смисъл да живея,
ще намеря ли утеха там,
ще обичам ли?
Ще бъда ли обичан, или пак ще бъда сам?
Ще послушам, ще почина още малко,
после бавно пътя си ще продължа,
а под мене светлините ще угасват,
ще ми бъде трудно с тях да се простя.
Ще ми бъде трудно да помахам за последно сбогом,
ще ми бъде тъжно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
Уважих!
