14 мая 2009 г., 07:02

Сбогуване

713 0 8

Тръгваш!

А не мога да те спра!

Мълча! Не мога да ти кажа нищо!

Аз съм само огън във съня ти...

А ти си моето огнище!

Аз съм Любовта,

а ти Сърцето, при което ще остана.

Аз съм Луната, която ще огрее

нощта на твоя грях...

А

Ти си Слънцето, което

топли зимата ръцете ми!

Ти си дъжд

и пролет ме обливаш със надежда!

Ти си пристанът, на който

хвърлят котва мойте чувства...

 

Тръгваш!

А не мога да те спра!

Мълча!

Говорят ти Звездите, Слънцето, Луната...

Ако тях не чуеш,

аз какво да кажа?!

Тръгваш!

Не мога нищо да ти кажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Петрова-Йордано Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...