14 мая 2009 г., 07:02

Сбогуване

714 0 8

Тръгваш!

А не мога да те спра!

Мълча! Не мога да ти кажа нищо!

Аз съм само огън във съня ти...

А ти си моето огнище!

Аз съм Любовта,

а ти Сърцето, при което ще остана.

Аз съм Луната, която ще огрее

нощта на твоя грях...

А

Ти си Слънцето, което

топли зимата ръцете ми!

Ти си дъжд

и пролет ме обливаш със надежда!

Ти си пристанът, на който

хвърлят котва мойте чувства...

 

Тръгваш!

А не мога да те спра!

Мълча!

Говорят ти Звездите, Слънцето, Луната...

Ако тях не чуеш,

аз какво да кажа?!

Тръгваш!

Не мога нищо да ти кажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Петрова-Йордано Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...