Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
23 авг. 2008 г., 08:15

Сбогуване 

  Поэзия » Другая
875 0 17

Сбогуване

              (посветено)

 

Едно копринено докосване

на нежност непокълнала

от тебе просех.

А ти ме съдеше жестоко

за сълзите.

Десницата ти мъжка

ме удари през лицето

на сбогуване...

Немилостиво...

И стискайки сърцето ми,

изтръгнато от хладните гърди,

ти входната врата отвори

и си тръгна.

Без да си ме срещал...

 

© Елмира Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А, това ясно, че едва ли съм първият. Но знам ли, може да не ти е приятно някакъв нахалник дето си пробутва болните теории да ти вика на галено. И понеже съм възпитан тип (макар и безугледно прост) и ненавистник на излишното фамилиарчене, просто го вметнах.

    Та, понеже изясних гледната си точка и вече избива на празнословие, хубав ден ти желая. И седмица!
  • Няма нужда да се извиняваш за "фамилиарниченето", аз на "Ели" отговарям не от 2 часа, а от 22 години

    А за принцесите... Титулованите ги оставяме на страна, макар че и те понякога са бая съмнителни. Мисля, че много добре ми разбра мисълта. Колкото пък до онези "принцески", за които ти говориш... Хах... бе то всичкото хубаво, ама що ли си мисля, че то само с маникюр не ставало. Требе и нещо "отгоре" да имаш...

    П.П. Името си го харесвам, значението му - също.

  • Първо, извинявай, за фамилиарнеченето. Както и да е, явно бързо свикна на Ели, та продължавам в този дух.
    Значи, отсъждам единствено колко логически необосновано ти е обяснението. С др. думи, бориш се за нещо със съмнителна стойност. Като моята "мъдрост". И тя така.
    А оценка по отношение на теб мисля, че не съм си позволил да давам. Коментирал съм единствено стихът ти, никът и коментарът ти. Аз също много обичам да ми се разправя какъв съм. Не ти казвам каква си, а как звучиш. Ти избираш дали си това, или нещо друго.

    Второ... извинявай, но принцеси има. И титуловани, и нетитуловани. А българките много обичат да парадират с това, особено младите. Наскоро чух как една разправя по телефона си "Ауу, не съм си направила маникюра! Ужас, и днес нищо няма да успея да свърша". Ако това не е принцеска, то мога само да съжалявам, че не се върнах да я набия със сопата и да я натиря да дои овце. (образно казано)

    П.П. Да разбирам ли, че не споделяш, че собственото ти име е готино?
  • Тома, принцеси отдавна вече няма, май останаха единствено жабите и граховите зърна.

    Впечатляващо... явно мъдростта ти е достигнала небивали висоти, щом имаш способността да отсъдиш за някого, когото дори не познаваш. То така всъщност е и по-лесно. И да сбъркаш, после оправданието е винаги готово и на разположение.

    Ама за едно си прав - Не съм важна. И ако ме познаваше, щеше да знаеш, че съм го казала отдавна.

    Поздрави!
  • Ели, звучиш ми като префърцунена принцеска, която тропка с токче колко е важна. Понеже и аз съм го правил, ще ти споделя веднага научения опит: не си важна. Нито пък аз. Предложението ми е по-скоро заради теб, отколкото срещу теб, не знам дали си проличава. Това, че винаги будиш асоциации с друг едва ли е търсен от тебе ефект. Така рогато да ми обясняваш на кого се молиш... молиш се на всеки, който те постави на колене, както правим всички. И понеже си малка, това е лесно. Личи си и в стиховете ти. Но да живеят еманципацията и еманципатките.

    И, да, поезия на български с английско име...
    http://en.wikipedia.org/wiki/Heart_of_Fire
    Поздрав!

    П.П. Между другото Елмира е готино име.
  • И ние благодарим за прекрасните стихове
  • Благодаря на всички, които се спряха тук, както и на онези, които оставиха коментара си под тази творба.
    Ако позволите - ето и моето мнение по някои поставени въпроси:
    Тома, благодаря за съветите. Моля се само на Господ, а на хора през живота си не съм се "примолвала", няма и да го направя поради наличието на нещо, наречено гордост и достойнство. Аз съм това, което съм. От името си не се срамувам, няма и за какво, от псевдонима си - също. Съвпадението на имена и псевдоними не е рядко срещано явление, което да е чак толкова разтърсващо с някаква особена необичайност. Пък и остава факта, че който си направи труда да отвори профила и прочете творбите на Heart_of_Fire, ще види там да стои не друго име, а Елмира Митева. Свой образ вече имам - жалко, ако не успяваш да го видиш. А подобия не искам - нека всеки да покаже индивидуалност, ако му е възможно и не го е страх от критиката.
    Колкото до шамарът, който беше обсъден в някои от коментарите - добре е, че тук видяхме както женската, ката и мъжката гледка точка по въпроса. И все пак - аз имах предвид по-скоро удар през душата, а не през лицето...

    С благодарност на всички!
    Поздрави!
  • Стихотворението е любовно-философско,според мен. Един стих, предизвикан от вечното разминаване на планетите "мъж" и "жена", движещи се в различни орбити.Много неща, които за жената са ясни и естествени, на един мъж трябва дълго да му се обясняват.Ударът с "десницата мъжка" ,предполагам, е не през лицето, а през душата, която той така и не е успял да усети и разбере.Толкова по-зле за него!
  • Какво ви става бе хора???Толкова е хубаво!!!
    Хареса ми!!!Много!!!
  • а каква ли е гледната точка но лирическия ... много се дразня от ужасът който предизвиква изречението - "той ме удари " (говоря за буквален , действителен удар) ... ама ние сме си такива глупавички и като не можем иначе удряме ... а жените ... ех жените ... с думи и постъпки така шамаросват, не - ритат право в зъбите и сърцето ... обаче най лесно е после " ауууу, той я бие " ... нали? ... щот белезите по лицето се виждат а тез в сърцето не ....
    ...


    П.П. представи си има хора които не знаят за съществуването на theheart_ ofthefire... бе де да знам ...свикнах ...въпреки че и моята първосигнална асоциация беше такава ... но свършен факт ... кво да кажа аз като съм - Гошо ... а пък дори и - Георги Костадинов ... не е ник да го смениш ... дано не стана известен ... че ще ми писне от бъркането с адаша Константинов



    ...




  • Дали не е време да се примолиш на редакторите да ти дадат възможност да добиеш свое име, образ и подобие? Знам, че не е тенденциозно, но все пак говорим за името ти. Що се отнася до стиха, има хляб да се поеме... само да не стане попара.
    Поздрав!
  • ...нежност непокълнала

  • Има странно въздействие , някак необикновено ! Поздравления.
  • Какво да кажа?
    Трепна ми в ляво!!!
  • Невероятно въздействие!
    Прегръщам те!
  • накара ме да потръпна...
    болезнено тъжно...а толкова хубаво написано...
    с обич, Елмира.
  • !!!
    Хареса ми - макар и тъжно!!!Поздравче!!!
Предложения
: ??:??