23 ago 2008, 8:15

Сбогуване

  Poesía » Otra
1K 0 17

Сбогуване

              (посветено)

 

Едно копринено докосване

на нежност непокълнала

от тебе просех.

А ти ме съдеше жестоко

за сълзите.

Десницата ти мъжка

ме удари през лицето

на сбогуване...

Немилостиво...

И стискайки сърцето ми,

изтръгнато от хладните гърди,

ти входната врата отвори

и си тръгна.

Без да си ме срещал...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А, това ясно, че едва ли съм първият. Но знам ли, може да не ти е приятно някакъв нахалник дето си пробутва болните теории да ти вика на галено. И понеже съм възпитан тип (макар и безугледно прост) и ненавистник на излишното фамилиарчене, просто го вметнах.

    Та, понеже изясних гледната си точка и вече избива на празнословие, хубав ден ти желая. И седмица!
  • Няма нужда да се извиняваш за "фамилиарниченето", аз на "Ели" отговарям не от 2 часа, а от 22 години

    А за принцесите... Титулованите ги оставяме на страна, макар че и те понякога са бая съмнителни. Мисля, че много добре ми разбра мисълта. Колкото пък до онези "принцески", за които ти говориш... Хах... бе то всичкото хубаво, ама що ли си мисля, че то само с маникюр не ставало. Требе и нещо "отгоре" да имаш...

    П.П. Името си го харесвам, значението му - също.

  • Първо, извинявай, за фамилиарнеченето. Както и да е, явно бързо свикна на Ели, та продължавам в този дух.
    Значи, отсъждам единствено колко логически необосновано ти е обяснението. С др. думи, бориш се за нещо със съмнителна стойност. Като моята "мъдрост". И тя така.
    А оценка по отношение на теб мисля, че не съм си позволил да давам. Коментирал съм единствено стихът ти, никът и коментарът ти. Аз също много обичам да ми се разправя какъв съм. Не ти казвам каква си, а как звучиш. Ти избираш дали си това, или нещо друго.

    Второ... извинявай, но принцеси има. И титуловани, и нетитуловани. А българките много обичат да парадират с това, особено младите. Наскоро чух как една разправя по телефона си "Ауу, не съм си направила маникюра! Ужас, и днес нищо няма да успея да свърша". Ако това не е принцеска, то мога само да съжалявам, че не се върнах да я набия със сопата и да я натиря да дои овце. (образно казано)

    П.П. Да разбирам ли, че не споделяш, че собственото ти име е готино?
  • Тома, принцеси отдавна вече няма, май останаха единствено жабите и граховите зърна.

    Впечатляващо... явно мъдростта ти е достигнала небивали висоти, щом имаш способността да отсъдиш за някого, когото дори не познаваш. То така всъщност е и по-лесно. И да сбъркаш, после оправданието е винаги готово и на разположение.

    Ама за едно си прав - Не съм важна. И ако ме познаваше, щеше да знаеш, че съм го казала отдавна.

    Поздрави!
  • Ели, звучиш ми като префърцунена принцеска, която тропка с токче колко е важна. Понеже и аз съм го правил, ще ти споделя веднага научения опит: не си важна. Нито пък аз. Предложението ми е по-скоро заради теб, отколкото срещу теб, не знам дали си проличава. Това, че винаги будиш асоциации с друг едва ли е търсен от тебе ефект. Така рогато да ми обясняваш на кого се молиш... молиш се на всеки, който те постави на колене, както правим всички. И понеже си малка, това е лесно. Личи си и в стиховете ти. Но да живеят еманципацията и еманципатките.

    И, да, поезия на български с английско име...
    http://en.wikipedia.org/wiki/Heart_of_Fire
    Поздрав!

    П.П. Между другото Елмира е готино име.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...