Сбогуване
Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта
и мрак в душата ми тежи.
Разделяме се мълком с любовта,
погубена от хиляди лъжи.
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта
и мрак в душата ми тежи.
Разделяме се мълком с любовта,
погубена от хиляди лъжи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Луиза Атанасова Все права защищены
