Сбогуване
Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта
и мрак в душата ми тежи.
Разделяме се мълком с любовта,
погубена от хиляди лъжи.
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта
и мрак в душата ми тежи.
Разделяме се мълком с любовта,
погубена от хиляди лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луиза Атанасова Всички права запазени
