Сбогуване
Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна?
Избрал, бих топъл месец, че поне,
ако се случи, пак да ме прегърнеш,
не с плат да ме докосваш, с рамене
и слънцето, проблеснало в очите,
да ми напомня колко съм мечтал,
на устните, тъй сочни, до насита,
да бъда роб, сред - юлската нега,
в която да открием, че сме слели,
душите си, надеждите - с плътта,
охулвайки предателското време,
за туй, че не признава вечността...
А ти, уви, не можеш да повярваш?
Наистина ще тръгвам... Прогледни.
Те казаха, че влакът ще е с право,
на две неща: бял облак и чемшир,
но аз ще търся... Днес ти обещавам,
пътека, там, към някой друг живот!
А как ще ме познаеш ли? Прощавай:
Адрес, ще ми е: Раят... Дон Кихот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
