3 сент. 2020 г., 00:29

Сбогуване с август

735 0 3

 

 

Отпивам от август бавно, на глътки,

но пропълзяват в душата ми есенни тръпки...

Със лятото съм на път да се сбогувам,

макар в гореща  омая все още да плувам...

 

Щурците - виртуози свирят като луди,

из цветята тихо се гонят пеперуди,

в небето шумно сбират се ята,

гората готви се да срещне есента...

 

Облаци играят жмичка в синевата

и се целуват тайничко със планината...

Къпини зрели канят ме да ги опитам,

и лятната магия лично да изпитам!

 

А аз отпивам от август бавно, на глътки

и тъга, примесена с радост усещам...

В тревата оставям босите стъпки

и с чаша вино, на свещи, септември посрещам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....