Лято е и става ми... любовно!
С мен морето пее, не мълчи.
В пясък, вместо в спомени се ровя.
Къпя се сред слънчеви лъчи
и за миг небето става синьо...
Синьо като нежност. И атлаз.
С пръски смях в душата ти ще мина
и ще ти оставя дъх – компас,
с който да ме следваш, щом се мръкне.
Бързо да вървим. И без адрес!
С тебе сме орисани на сбъдване.
Утре - не. ...