5 июн. 2006 г., 23:10

сбърках.. 

  Поэзия
4.3 / 3
841 0 5

Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.

Убих се, за да убия заблудите,
размътващи болната ми глава.
Останах сляпа, но усещам другите
пламъци, изгарящи душевността.

Не искам да чувам смеха
на мислите си в лудница
вечно запечатана от самота
на красивата нежна сивота.

А виждах цветове,
чувах и птиците.
Лъжливи звуци
в лъжовна страна.

Усещам, че давя се
в океана на реалността,
Която е безсмъртната
съдница на една игра.

Лъжи, илюзии, безличие
плетеница от черни цветя,
Наричам ги приказни,
надарени са с красота.

Излъгах се, че има величие
накрая, че стигам вечността,
която я няма още никъде,
породена е от някаква лъжа.

Живеех във фалшивата истина,
новата истинска моя лудница,
Имам приятелка  – лудостта,
залостена вечно с мен до смъртта.

 

© Виктория Минева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »