IceMoon (Виктория Минева)
44 397
5.06.2006 г., 23:10 ч.

сбърках.. 

  Поезия
719 0 5

Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.

Убих се, за да убия заблудите,
размътващи болната ми глава.
Останах сляпа, но усещам другите
пламъци, изгарящи душевността.

Не искам да чувам смеха
на мислите си в лудница
вечно запечатана от самота
на красивата нежна сивота.

А виждах цветове,
чувах и птиците.
Лъжливи звуци
в лъжовна страна.

Усещам, че давя се
в океана на реалността,
Която е безсмъртната
съдница на една игра.

Лъжи, илюзии, безличие
плетеница от черни цветя,
Наричам ги приказни,
надарени са с красота.

Излъгах се, че има величие
накрая, че стигам вечността,
която я няма още никъде,
породена е от някаква лъжа.

Живеех във фалшивата истина,
новата истинска моя лудница,
Имам приятелка  – лудостта,
залостена вечно с мен до смъртта.

 

© Виктория Минева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??